„Нестле“: Търгуването с вода е ключът към изхранването на света, в. Дневник

„Виждате какво се случва, когато търсенето расте. Пазарът реагира и хората започват да използват горивата по-ефективно. Единственото нещо, което не се променя е цената на водата.“

Когато „оскъдността“ на водата достигне определено ниво, цената й ще започне да се покачва. Това ще бъде съвсем естествено проявление на икономическите принципи. Но докато не започне да се усеща недостиг, цената ще бъде близка до себестойността й.

Advertisements

Цената продължава да е водещ фактор на пазара на жилища, в. Дневник

Още една статия, която потвърждава моите очаквания за пазара на имоти. Пазарът в годините на растеж на цените бе пазар на спекуланта. Преобладаваше търсенето с цел препродажба или отдаване под наем. Сега и цените на имотите падат и наемите им. Очаквам пазарът да бъде доминиран от крайния потребител. Жилища ще се търсят с цел живеене. По-вероятно е цените да продъжат да падат, но има и сценарий, при който техните номинални цени остават непроменени, а инфлацията и доходите растат. Този сценарий би довел до дълготрайна стагнация на този пазар.

Трайчо Трайков: По-добре сива, отколкото никаква икономика, в. Дневник

За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика, заяви министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков по Би Ти Ви. Той поясни, че дори хората, който работят в сивия сектор, имат принос за брутния вътрешен продукт.

Наистина „дори хората, които (промяната е моя – Л.А.) работят в сивия сектор, имат принос за брутния вътрешен продукт.“ Според мен министърът се опитва да обясни, че ако сивата икономика е 30% от БВП и тя изчезне – БВП няма да нарастне с 30%. Това е вярно. Сивата икономика обаче е голям проблем.

Проблемът е, че когато има компании, които не отчитат оборота си и не плащат данъци и осигуровки, те получават конкурентно предимство. Те слагат бариера за влизане в техния отрасъл по легалния начин. Това го има в много отрасли. Това трябва да преследва правителството.

„Топлофикация София“ праща на съд над 1000 некоректни абонати месечно, в. Дневник

Много е важно да се знае, че има тригодишна давност на задълженията. Това обаче не се взима предвид от съда, ако не го поискате. Когато стигнете до съд с Топлофикация е най-добре да наемете адвокат. Често пъти задълженията падат наполовина.

Въпреки че обикновено тези статии са PR, в случая Топлофикация наистина е започнала сериозно да подхожда към вземанията си.  Ако скоро сте получили известие, че делото ви е прекратено от даден ДСИ, то може съвсем скоро да очаквате покана за плащане от ЧСИ Милен Бъзински.

Кои са приоритетните сектори за привличане на инвестиции у нас според държавата, Investor.bg

Земеделието и хранително-вкусовата промишленост са третата група сектори, в които приоритетно би трябвало да се инвестира, смятат от БАИ. Още повече, че постоянно расте интересът в света към здравословните храни. Европа е най-големият производител и износител на хранителни стоки, подчерта Борислав Стефанов. У нас предприятия за производство на хранителни стоки има в София и Пловдив, а големите предприятия за напитки произвеждат главно вино и бира.

У нас годишните приходи от земеделието и хранително-вкусовата промишленост са около 4 млрд. евро и формират около 23% от приходите от продажби от производство. Тези отрасли биха могли да се развиват в почти цялата страна и целта ни е да развиваме екологично земеделие и производство на чисти храни.

Хубаво е, че не са сложили земеделието на първо място. Един от първите уроци в икономиката е, че развититие страни имат много развито земеделие, но то е около 2% от БВП. Това е поредният път, в който се вижда, че няма анализ при посочване на приоритети. В статията има и добра новина – туризмът е отпаднал. Това е стъпка в правилната посока.

Близо два милиона българи са без здравни осигуровки, в. Дневник

В същото време тъкмо онази част от населението, която не плаща здравни осигуровки – пенсионери, възрастни неработещи и деца, най-активно ползва услугите на здравната система. По информация на синдиката здравните вноски на работещите са средно 53 лв. на човек месечно, докато за осигурените от държавата служители се плаща 19 лева.

Не можем да се сърдим на пенсионерите, че имат нужда от здравеопазване. Наистина някои от тях ходят прекалено често при личните лекари, но за това може да се измисли лесно решение. Просто трябва да плащат по-висока такса за посещение при лекаря и това ще ги постави в ситуация да избират.

Проблемът на здравеопазването ще се окаже най-вече в приходната част. Също както при осигурителните вноски, държавата е в привилегоравана позиция.

Едно възможно решение за събираемостта на здравните вноски е да се отнема шофьорска книжка при неплащане на здравни осигуровки.

Борисов залага на икономически растеж от производството на храни и вода, в. Дневник

Ако се абстрахираме от говоренето на българския премиер, виждаме няколко идеи. Не всички са оригинални, но определено откриваме авторство в цитата:

Според Борисов не може да има реален растеж от „приватизирането на мобилните оператори, нито от моловете, нито от възобновяемите енергийни изтчници“. „Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш. България е прекрасен рай за нашия петрол – храните и минералните води, злато тече в реките“, заяви още премиерът. Той се аргументира с това, че в света има рязка нужда от храни и вода, а в България има огромни пустеещи територии, които могат да се използват за земеделие.

За да имаш по-високи доходи, трябва да произвеждаш повече продукт. В развитите страни доходите са по-високи, без да имат ресурсите на Русия, например. Затова когато избираме какво да произвеждаме и да приоретизираме, трябва да гледаме кой продукт носи повече добавена стойност. Съмнявам се в близките петдесет години производството на храни и вода да задмине по добавена стойност мобилните оператори и „моловете“. Производството на електричество от ВЕИ се субсидира, което означава, че добавената му стойност е по-ниска от тази на производството на храни и вода. Тук премиерът има попадение.

Нито туризмът, нито хранително-вкусовата промишленост трябва да бъдат поставяни на фокус. Още повече производството на електроенергия от ВЕИ.

„Топлофикация – София“ планира нов модел на ценообразуване, в. Дневник

Време беше да се направи промяна, защото разликите при осредняването са много големи. По-важното е друго:

Столичната топлофикация обяви ръст от 88 процента (66,8 млн. лв.) на приходите от продажби през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. При фактурирани през първите три месеца 124 млн. лв. са събрани 129,7 млн. лв., като в тази сума влизат и събраните средства от стари задължения на абонатите.

Съмнявам се, че голяма част от тези 88% са от по-добро събиране на просрочените вземания. По-скоро става въпрос за надписване на сметки. Не би било коректно да правя заключение само по собствения си случай, но разликите в сметките ми за отделни месеци са повече от 88%…

Л. Хампарцумян: Всеки човек – с кредитен рейтинг, в. Труд

„Да не сравняваме цената на кредита тук и в Гърция. Тя е част от еврозоната и това членство дава икономически преимущества.Освен това “закъсалата” Гърция има около 10 млн. души население и икономика, която е 10 пъти по-голяма от българската. Дори Гърция да изпитва трудности, тя има накъде да пада. А ние имаме накъде да растем. Не бива да правим директни сравнения. Трябва да се сравняваме с най-добрите в света, когато става въпрос за производство на стоки и услуги. А иначе като стандарт на живот е по-добре да се сравняваме с Македония, Сърбия, Румъния или Украйна. Това са страни, които имат по-сходни на нашите характеристики. Иначе ако непрекъснато се мерим с Германия, Италия или Австрия по стандарт на живот, има опасност да изпаднем в постоянна депресия.“

Тезата му за България и Гърция е вярна – двете икономики са несравними. Сравнението обаче ни показва, че задлъжнялостта на правителството няма голяма тежест върху цената на кредита. Истината е другаде. Задлъжнялостта на населението и необслужването на кредитите е причината за високите лихви. Банките се държат рационално – търсят печалба. Когато някой не си плаща кредита, те прехвърлят тези загуби върху добрите платци. Не е честно, но е факт. За да може да паднат лихвите на добрите платци, е необходимо държавата да предостави по-добра възможност за събирането на вземанията от лошите. Това не важи само за банките, важи и за мобилните оператори. Те също имат много просрочени вземания и също така прехвърлят загубите върху добрите платци.

Гърция е на път да поиска нова помощ от ЕС, в. Дневник

Тази статия е много добра. Разбира се, тези новини не са изненада за никого. Докато отношението на обикновения грък не се промени, проблемите им няма да се решат. Самите гърци смятат, че щом Япония има 200% дълг от БВП, то и те имат право на това. Сероизно. Докато не стигнат дъното, няма да се помени нищо. Тогава последиците ще са много сериозни. Ефектите ще бъдат върху цялата Еврозона и държавите с фиксирани валутни курсове към еврото.