Category Archives: правителство

ОбнародваНЕ, в. Капитал

Много интересна статия. Авторът я е написал чудесно. Ще следя внимателно неговите бъдещи публикации.

Според мен е нормално Държавен вестник да се печата на загуба. Самата услуга – публикуване на резултатите от дейността на народното събрание, би следвало да е за негова сметка, а не да се финансира от читателите на вестника. Единственото, което те би трябвало да заплащат, е стойността на печата. Останалата дейност е съвсем нормално да се субсидира. Затова би било най-правилно, ако стойността на всяко печатно копие е равна на неговата цена – 0,80 ст.,

Читателят изхожда от позицията, че е данъкоплатец и едва ли не щом е на загуба Държавен вестник, тя се заплаща от неговите данъци. Не. Парламентът е публично благо, което данъкоплатеца заплаща. Можем да го наречем „разходи за демокрация“. Дейността на парламента следва да се огласява – „достъп до информация“. Най-цивилизованият вариант е безплатен достъп в електронен формат, но тази услуга отново следва да я заплати данъкоплатеца.

Представете си, че вие сте потребители на вестника и желаете да го получавате в хартиен вариант. Сигурен съм, че няма да сте радостни, ако знаете, че в цената, която заплащате, всъщност плащате и за дейност, която би следвало да е за сметката на всички данъкоплатци?

Advertisements

Иван Костов: Монополите в България гонят чуждите инвеститори, в. Дневник

75-80 процента от складовете за горива в страната се държат от „Лукойл“, допълни той. Това прави практически невъзможно внасянето на тази стока и продаването и на конкурентни цени.

Хубаво е, че Лукойл е на фокус в последно време. В много отрасли, независимо дали са монопол или олигопол, има възможност за повишаване на ефективността. Въпросът е, дали Лукойл не са толкова силни, че да си купят управляващите партии. Според мен тук ситуацията е като с контрабандните канали. Когато се смени властта, се прави операция и потокът на парите се пренасочва към новите. Схемата работи безотказно.

Трайчо Трайков: По-добре сива, отколкото никаква икономика, в. Дневник

За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика, заяви министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков по Би Ти Ви. Той поясни, че дори хората, който работят в сивия сектор, имат принос за брутния вътрешен продукт.

Наистина „дори хората, които (промяната е моя – Л.А.) работят в сивия сектор, имат принос за брутния вътрешен продукт.“ Според мен министърът се опитва да обясни, че ако сивата икономика е 30% от БВП и тя изчезне – БВП няма да нарастне с 30%. Това е вярно. Сивата икономика обаче е голям проблем.

Проблемът е, че когато има компании, които не отчитат оборота си и не плащат данъци и осигуровки, те получават конкурентно предимство. Те слагат бариера за влизане в техния отрасъл по легалния начин. Това го има в много отрасли. Това трябва да преследва правителството.

Кои са приоритетните сектори за привличане на инвестиции у нас според държавата, Investor.bg

Земеделието и хранително-вкусовата промишленост са третата група сектори, в които приоритетно би трябвало да се инвестира, смятат от БАИ. Още повече, че постоянно расте интересът в света към здравословните храни. Европа е най-големият производител и износител на хранителни стоки, подчерта Борислав Стефанов. У нас предприятия за производство на хранителни стоки има в София и Пловдив, а големите предприятия за напитки произвеждат главно вино и бира.

У нас годишните приходи от земеделието и хранително-вкусовата промишленост са около 4 млрд. евро и формират около 23% от приходите от продажби от производство. Тези отрасли биха могли да се развиват в почти цялата страна и целта ни е да развиваме екологично земеделие и производство на чисти храни.

Хубаво е, че не са сложили земеделието на първо място. Един от първите уроци в икономиката е, че развититие страни имат много развито земеделие, но то е около 2% от БВП. Това е поредният път, в който се вижда, че няма анализ при посочване на приоритети. В статията има и добра новина – туризмът е отпаднал. Това е стъпка в правилната посока.

Близо два милиона българи са без здравни осигуровки, в. Дневник

В същото време тъкмо онази част от населението, която не плаща здравни осигуровки – пенсионери, възрастни неработещи и деца, най-активно ползва услугите на здравната система. По информация на синдиката здравните вноски на работещите са средно 53 лв. на човек месечно, докато за осигурените от държавата служители се плаща 19 лева.

Не можем да се сърдим на пенсионерите, че имат нужда от здравеопазване. Наистина някои от тях ходят прекалено често при личните лекари, но за това може да се измисли лесно решение. Просто трябва да плащат по-висока такса за посещение при лекаря и това ще ги постави в ситуация да избират.

Проблемът на здравеопазването ще се окаже най-вече в приходната част. Също както при осигурителните вноски, държавата е в привилегоравана позиция.

Едно възможно решение за събираемостта на здравните вноски е да се отнема шофьорска книжка при неплащане на здравни осигуровки.

Борисов залага на икономически растеж от производството на храни и вода, в. Дневник

Ако се абстрахираме от говоренето на българския премиер, виждаме няколко идеи. Не всички са оригинални, но определено откриваме авторство в цитата:

Според Борисов не може да има реален растеж от „приватизирането на мобилните оператори, нито от моловете, нито от възобновяемите енергийни изтчници“. „Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш. България е прекрасен рай за нашия петрол – храните и минералните води, злато тече в реките“, заяви още премиерът. Той се аргументира с това, че в света има рязка нужда от храни и вода, а в България има огромни пустеещи територии, които могат да се използват за земеделие.

За да имаш по-високи доходи, трябва да произвеждаш повече продукт. В развитите страни доходите са по-високи, без да имат ресурсите на Русия, например. Затова когато избираме какво да произвеждаме и да приоретизираме, трябва да гледаме кой продукт носи повече добавена стойност. Съмнявам се в близките петдесет години производството на храни и вода да задмине по добавена стойност мобилните оператори и „моловете“. Производството на електричество от ВЕИ се субсидира, което означава, че добавената му стойност е по-ниска от тази на производството на храни и вода. Тук премиерът има попадение.

Нито туризмът, нито хранително-вкусовата промишленост трябва да бъдат поставяни на фокус. Още повече производството на електроенергия от ВЕИ.